Живеем в технологично време, което ни дава комфорт и ни спестява време и средства. Нашият живот е улеснен в домакинството с различните видове електрическа и битова техника. Промишлените предприятия реализират дейността си посредством автоматизирани технологии, машини и процеси.
Недостатъкът на такъв технологичен напредък е увеличаването на опасността от токов удар и вторични въздействия от мълнии. Този проблем е решим посредством добре проектирана и изградена заземителна уредба.
Защитно заземяване – функции
Основните функции на защитното заземяване са:
Предпазва хората от токов удар при контакт с дефектно окабеляване
- Намалява магнитните смущения (магнитни смущения излъчват всички уреди и дори самата ел.инсталация)
- Осигурява безопасна експлоатация на устройства, работещи в зони с висока влажност (като пералня, резервоар за отопление, съдомиялна машина и др.)
- Напълно премахва смущенията в електрическите инсталаци
Изграждането на заземителна уредба се разделена на следните стъпки:
1. Избор на място за забиване на вертикалните заземители
Важно е да се уверите, че на даденото мястото няма електрически и комуникационни линии - телефон, газ и др.
Тънкият момент тук е да не се предоверявате на слухове какви подземни линии са изградени а да се обърнете към компаниите за комунални услуги за повече информация относно изграждането на заземителната уредба. Най-добре е да се обърнете към специалисти в областта на мълниезащитата и заземяването, които работят в тясно сътрудничество със съответните компании за дадения регион. При неправилно изградена заземителна уредба загубите могат да са големи както за техниката и оборудването така и за живота на хората намиращи се в дадения обект. Възстановяването на материалните разходи е много скъпо а относно човешкия живот – невъзстановими.
2. Избор на схема
Често използвани контури на заземяване на къщи и неголеми жилищни кооперации са във формата на триъгълник или многоъгълник. Линейният контур на заземяване е най-лесен и ако не пестите от материала дори може да се изгради около къщата или обекта като при необходимост винаги може да се добавят още заземители. -
3. Технология на забиване на заземителните пръти
Ако първият заземителен прът се забие сравнително лесно, следващият заземителен прът, който ще забивате трябва да е споловин метър по-дълъг но не повече от 3 м дълбочина. По този технология се забиват и останалите заземителни пръти в земята. Важно е заземителните пръти да бъдат в горния си край на50 см под нивото на земята.
4. Съединяване на заземителитеИзкопава се ров, който ще свърже заземителите. Дълбочината му трябва да бъде минимум 50 см под нивото на земята. Заземителите се свързани чрез заваряване или специални съединителни клеми.
5. Контрол на качеството на заземителната уредба
След като бъдат завършени всички монтажни дейности по изграждането на заземителната уредба е необходимо да се провери ефективността й като се измери нивото на съпротивление на заземителния контур. Контролни измервания на съпротивлението е необходимо да се извършват през годините за да сте сигурни в ефективността на заземителната уредба.
При оглед се оценява състоянието на всички съединения, присъствието на антикорозионно покритие (или наличието на корозия)и непрекъсваемостта на заземителната уредба.
Качеството на заварките се проверява с леки удари с чук а наличието на разхлабени болтове с гаечен ключ.
Също така по време на проверката е необходимо да се уверите, че монтажа на заземителната уредба, сечението на заземителите и заземителни проводници, монтажа на шините и правилното свързване към тях на заземителните проводници и проводниците за изравняване на потенциалите съответстват на проекта и техническите изисквания.
Ако при огледа не са открити нарушения в заземителната уредба се пристъпва към измерване на съпротивлението с преносим електрически измервателен уред.